За облачета дето казват и оставането

Отдавна не съм минавала насам. И ето днес насред февруарския студ аз, която твърдо съм решила да остана и да отгледам децата си тук, за първи път разбрах хората, които избират да сменят несигурността под родното небе, с облачета дето "казват отде идат и що са ми видяли..."/обикновено изревано с пълно гърло и просълзени очи, най-често след третата ракия/. Това е формалното страдание на една държава, в която почти във всяко второ семейство има емигрант. Говоря от позицията на човек, който живее на 10 621,60 km и около 1000$ еднопосочен билет от един от най-близките ми хора. Често съм упреквала сестра ми и много от приятелите ми за този избор. И винаги съм смятала за демагогия песнички като горната /само ще кажа, че това е много лично, за да го развяваш като пиянски патриотизъм/. Но ето че днес докато един мнооооооого богат бизнесмен с огромна усмивка описваше зимната си почивка на един топъл и мнооооооого далечен и скъп остров, докато закъснява с плащането на заплатите на служителите си, които се чудят докато шефът им е на почивка как да си покрият вноските по кредитите, ето тук вече не упреквам никого, но... оставам!!!