Аз в края на лятото

Пак наближава септември, след много диво и храбро лято /скрит цитат от Александър Секулов/, аз се завръщам насам не за друго, а просто да си пословоблудствам. Иначе, ако сега съм на 16, ще се обърна с думите: "Мило Блогче, извинявай, че толкова дълго не писах, ама имаше едни real life страсти и красоти и си ги изживявах." То не че и сега не си ги изживявам, ама тайно и смирено, защото още изтрезнявам от лятото, което ми действа като много студено розе, което пия от момчешки длани. Пфу, това последното доста метафорично ми дойде, но си е точно така - лятото, ако го кажа по-клиширано и по-жаргонно, си ми е точно избухване още на Джулай морнинг, та до края на август, когато най-често го оплаквам обилно със стихове на Иван Пейчев и с купуване на някои и други чорапи с жартиери за новия сезон. Един вид и аз се приготвям за есента и хапещите й ласки по голите рамене - упорствам до последно с късия ръкав. Това наминаване е и лееекинко символично, щото пак съм надиплила едни идеи и този път е пътят, когато ще се случат всички намислени щуротии. И понеже, ако животът, който винаги е прав, не ми е запушил устата /разбирай: държи ме до среднощ по офисите в подготовка на оферти/, ще намина да си кажа какво ми бушува из мислите. А дотогава ви оставям с Иван Пейчев:

Жестока есен,

ти защо се връщаш
в жестоките ми
дни.
Не искам
светлината ти
разсеяна.
Не искам светлина
осигуряваща смъртта.
Жестока есен
с падащи листа,
с банално падащи
листа,
с банален дъжд,
със пътища
отдавна извървяни,
жестока есен
ти защо се връщаш.
Не ще намериш
никой освен мен.

Завръщам се тук с нови идеи и ново обръщане към изначалното като стил на живот - от два месеца тренирам и се храня като "пещерен човек". Или ако дешифрирам на български The Paleo Eating and Fitness, това би означавало с думи прости - ям всичко, което мога да убия, уловя, набера, намеря по полето /месо, риба, птици, яйца, зеленчуци, плодове, ядки, семена/ и нищо от кутия, фабрично обработено или съдържащо Е: оцветители, консерванти, подобрители; вдигам тежко / CrossFit тренировки/ и на къси спринтове бягам от саблезъби тигри : ). Що се отнася до козметиката - ако е възможно био и без парабени. Излишно е да казвам, че се чувствам много по-енергична и здрава.И всичко това смесено със новооткритата ми страст по блоговете за улична мода, за да имам по-успешна мимикрия в градската джунгла. Или казано накратко ново и вълнуващо пътуване към себе си и към природата, която всички носим вътре, но притъпяваме насила. И да - добавям и английски текст тук, за да мога да си общувам с нови съмишленици и да отворя на de gustibus нов път към нови приятели. И както винаги, много ще се радвам да коментираме заедно стари и нови идеи. До скоро! ENGLISH: Coming back here with new ideas and new conversion to its original as lifestyle - two months working out and eating as a "caveman". Or if you decipher the in Bulgarian The Paleo Eating and Fitness, this would mean in simple words - I eat everything I hunt, gather, pick, find / meat, fish, poultry, eggs, vegetables, fruits, nuts, seeds / and nothing from a box, containing pre-treated or E: preservatives, additives, I lift heavy / CrossFit training / sprints and short runs from saber-toothed tigers :). As for cosmetics - organic if possible and without parabens. Needless to say, I feel much more energetic and healthy. And all this mixed with my newfound passion for street fashion blogs, to have a successful mimicry in the urban jungle. In short a new and exciting journey into himself and to nature, which all we have inside, but blunt force. And yes - I add text in English here, so I can interact with new allies and to open a new avenue de gustibus to new friends. And as always, I will be happy to comment together old and new ideas. See you soon!

За облачета дето казват и оставането

Отдавна не съм минавала насам. И ето днес насред февруарския студ аз, която твърдо съм решила да остана и да отгледам децата си тук, за първи път разбрах хората, които избират да сменят несигурността под родното небе, с облачета дето "казват отде идат и що са ми видяли..."/обикновено изревано с пълно гърло и просълзени очи, най-често след третата ракия/. Това е формалното страдание на една държава, в която почти във всяко второ семейство има емигрант. Говоря от позицията на човек, който живее на 10 621,60 km и около 1000$ еднопосочен билет от един от най-близките ми хора. Често съм упреквала сестра ми и много от приятелите ми за този избор. И винаги съм смятала за демагогия песнички като горната /само ще кажа, че това е много лично, за да го развяваш като пиянски патриотизъм/. Но ето че днес докато един мнооооооого богат бизнесмен с огромна усмивка описваше зимната си почивка на един топъл и мнооооооого далечен и скъп остров, докато закъснява с плащането на заплатите на служителите си, които се чудят докато шефът им е на почивка как да си покрият вноските по кредитите, ето тук вече не упреквам никого, но... оставам!!!

Писмо до другарите

Уважаеми Другари,

Пиша Ви във връзка със скорошни събития, които породиха тези мои полу-гневни, полу-оптимистични мисли. Пиша Ви, за да Ви кажа, че пребоядисването, което успешно практикувате, като прескачате от БКП в СДС, преминавате през НДСВ и сега отново сте намерили топличко местенце в ГЕРБ, е практика, която рано или късно ще приключи. Пиша също, защото методите с използване на интриги и поръчкови статии са прозрачни и ясни на всеки с висше образование (защото масово сред вас има полу-грамотни). Пиша, въпреки че дълбоко се съмнявам, че тази информация ще стигне до Вас - повечето не използвате компютър, а Интернет е мръсна дума за Вас. Пиша и за да споделя, че ние сме различни поколения и искаме модерна политика и устойчиво развитие. Имаме модерни методи и сили да променим вашето наследство. Искам още да ви кажа с Вашата терминология (която и в 21 век доста успешно употребявате, доста често на силен диалект): No pasarán! Защото ние 30-годишните, новата средна класа на България,тези, които учихме тук и работим тук, не заминахме и искаме приятелите ни да се върнат, въпреки че сме родени в робство, можем да живеем свободно в подредена и успешна европейска държава. Моля Ви, другари, оставете ни да си подредим България. Не ни пречете и си идете с мир.

А вие, които следите блога ми, моля, предайте на тези хора от мен (тъй като се съмнявам, че ще го прочетат, вижте по-горе), че тук има много за случване и много за подреждане и че ако ни оставят да работим, имаме и ентусиазма, и уменията да бъдем равни на европейските ни връстници, да отгледаме децата си тук и да оставим една по-хубава България на внуците ни.

С уважение:
А. Даскалова

Владимир Висоцки

АЗ НЕ ОБИЧАМ



Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив.

Аз хладния цинизъм не обичам
/Не вярвам във възторга въобще!/,
през рамото ми някой да наднича,
писмата ми друг да ги чете.

Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят - мразя аз.

Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.

Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.

И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.

Аз мразя - и манежи, и арени -
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак.


Превод от руски: Румен Леонидов

Великият пост

ОТ МАТЕЯ СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ
1. Гледайте да не проявявате своята праведност пред човеците, за да ви видят; инак, няма да имате награда при Небесния ваш Отец.
2. И тъй, кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерците по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците. Истина ви казвам: те вече получават своята награда.
3. А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната,
4. та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
5. И кога се молиш, не бъди като лицемерците, които обичат да се спират по синагоги и по кръстопътища да се молят, за да се покажат пред човеците. Истина ви казвам, те вече получават своята награда.
6. А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
7. А кога се молите, не говорете излишно като езичниците; защото те мислят, че в многословието си ще бъдат чути;
8. прочее, не бивайте тям подобни; защото вашият Отец знае, от какво имате нужда, още преди да поискате от Него.
9. А молете се тъй: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име;
10. да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята;
11. насъщния ни хляб дай ни днес;
12. и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си;
13. и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.
14. Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец;
15. ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.
16. Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда.
17. А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си,
18. та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
19. Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат;
20. но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат;
21. защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.
22. Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло;
23. ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?
24. Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона. *
25. Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?
26. Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?
27. Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?
28. Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат;
29. а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях;
30. и ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци!
31. И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем?
32. Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това.
33. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.
34. И тъй, не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му.
* На богатството








ГЛАВА 7.
1. Не съдете, за да не бъдете съдени;
2. защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.
3. А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?
4. Или, как ще кажеш брату си: чакай, да извадя сламката от окото ти; а пък на, в твоето око има греда!
5. Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си.
6. Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера си пред свините, за да го не стъпчат с краката си и, като се обърнат, да ви разкъсат.
7. Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори;
8. защото всякой, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори.
9. Има ли помежду ви човек, който, кога му поиска син му хляб, да му даде камък,
10. и кога поиска риба, да му даде змия?
11. И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате на чедата си добри даяния, колко повече вашият Отец Небесен ще даде блага на ония, които Му искат?
12. Прочее, всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям; защото това е законът и пророците.
13. Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях;
14. защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират.
15. Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители:
16. по плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей?
17. Тъй, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове:
18. не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове.
19. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън.
20. И тъй, по плодовете им ще ги познаете.
21. Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен.
22. Мнозина ще Ми кажат в оня ден: Господи, Господи! не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правехме?
23. И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.
24. И тъй, всекиго, който слуша тия Мои думи и ги изпълнява, ще оприлича на благоразумен мъж, който си съгради къщата на камък;
25. и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и напряха на тая къща, и тя не рухна, защото беше основана на камък.
26. А всеки, който слуша тия Мои думи и ги не изпълнява, ще заприлича на глупав човек, който си съгради къща на пясък;
27. и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и напряха на тая къща, и тя рухна, и срутването й беше голямо.
28. И когато Иисус свърши тия думи, народът се чудеше на учението Му,
29. защото Той ги поучаваше като такъв, който има власт, а не като книжниците (и фарисеите).


Желая ви светли и изпълнени със смирение и покаяние великденски пости!

Less is more

В обществото и времето, в които живеем, по всяко време и навсякъде сме обстрелвани с реклами и продукти. Като се започне от модната индустрия, която всеки сезон налага тенденции, форми и цветове, и насажда вина у всеки, който не си купи 4 чифта обувки, 6 ризи и 3 панталона на сезон, и се стигне до високите технологии, които все по-често ни предлагат най-нови модели телефони, компютри, коли, които, ако не си закупим веднага, ни карат да се чувстваме с два века изостанали от времето ни. Всичко това ни кара да направим и невъзможното, за да имаме пет кредитни карти "на червено" и на всяка цена да бъдем в най-новия бар в София, отпивайки шампанско за 500лв. и похапвайки хайвер за още толкова, или небрежно да извадим най-новия телефон, закупен на лизинг за 2 години, и да го поставим на масата до въпросното шампанско, за да ни видят, че сме "в час".
Цената ни моментално се покачва и ние се чувстваме победителите на вечерта.

За щастие на малцината останали незасегнати от крайно заразния вирус на свръхконсумацията минимализът като тенденция намира здрава почва, където да пусне корени. Миризмата на прясно опечен хляб, вкусът на студената изворна вода, нежната ласка на ленените чаршафи, лятната омара, издигаща се като воал над планината, птичият скандал над утринна росна ливада... Минимализмът и връщането към природата заемат важно място в делника на все повече хора и заедно с грижата за опазването на околната среда изместват фокуса към това, което остава скрито под последната модна приумица, над 15 сантиметровите платформи или зад силиконово-ботоксово-хиалуроновата маска. Все повече хора се обръщат навътре, към онова клъбце, което религиите наричат душа, енергия, а психолозите Аз. Това е групата на хората, които не се чувстват втора ръка, защото не притежават най-новото в огромни количества, а спокойно и ведро сред заобикалящия ги материализъм успяват да оценят дъждовния април в София и лазурния септември в Родопите, не се чувстват длъжни да почиват в петзвездни хотели, където да ги видят и оценят, а умеят да си разказват вицове и да се смеят истински с приятелите си.