сряда, 30 декември 2009 г.

в началото бе словото...

Искаше ми се блогът ми да започва като хроника или като кратък опит за оправдание на нуждата от още изразни средства на един филолог и преводач на административни текстове. Нещо като началото на любим роман: "Много години по-късно, пред взвода за разстрел, полковник Аурелиано Буендия щеше да си спомни онзи далечен подиробед, когато баща му го заведе да види леда...", или по-скоро любима песен: http://www.youtube.com/watch?v=h8tuTSi6Sck

След всички възможни начала това ще бъде блог за обличане в думи на мълчания, възторзи, малки предателства. Започвам го, за да споделя идеите си за политиката, екологията, биохраните. Тук ще пиша за театър, литература, добра кухня, спорт. За случващото се тук и сега. За простия, земен живот, за Бог, за красотата, за общуването и отчуждението. И за каквото ми хрумне, докато пътувам в трамвай №5 или докато разхождам туристи из София и търся отговор на някои странни въпроси, които ми задават.

И, да, ще бъде също блог със самообразователна цел - да се науча на смирение и търпение, да слушам и чувам другите.