четвъртък, 8 юли 2010 г.

Писмо до другарите

Уважаеми Другари,

Пиша Ви във връзка със скорошни събития, които породиха тези мои полу-гневни, полу-оптимистични мисли. Пиша Ви, за да Ви кажа, че пребоядисването, което успешно практикувате, като прескачате от БКП в СДС, преминавате през НДСВ и сега отново сте намерили топличко местенце в ГЕРБ, е практика, която рано или късно ще приключи. Пиша също, защото методите с използване на интриги и поръчкови статии са прозрачни и ясни на всеки с висше образование (защото масово сред вас има полу-грамотни). Пиша, въпреки че дълбоко се съмнявам, че тази информация ще стигне до Вас - повечето не използвате компютър, а Интернет е мръсна дума за Вас. Пиша и за да споделя, че ние сме различни поколения и искаме модерна политика и устойчиво развитие. Имаме модерни методи и сили да променим вашето наследство. Искам още да ви кажа с Вашата терминология (която и в 21 век доста успешно употребявате, доста често на силен диалект): No pasarán! Защото ние 30-годишните, новата средна класа на България,тези, които учихме тук и работим тук, не заминахме и искаме приятелите ни да се върнат, въпреки че сме родени в робство, можем да живеем свободно в подредена и успешна европейска държава. Моля Ви, другари, оставете ни да си подредим България. Не ни пречете и си идете с мир.

А вие, които следите блога ми, моля, предайте на тези хора от мен (тъй като се съмнявам, че ще го прочетат, вижте по-горе), че тук има много за случване и много за подреждане и че ако ни оставят да работим, имаме и ентусиазма, и уменията да бъдем равни на европейските ни връстници, да отгледаме децата си тук и да оставим една по-хубава България на внуците ни.

С уважение:
А. Даскалова

вторник, 6 юли 2010 г.

Владимир Висоцки

АЗ НЕ ОБИЧАМ



Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив.

Аз хладния цинизъм не обичам
/Не вярвам във възторга въобще!/,
през рамото ми някой да наднича,
писмата ми друг да ги чете.

Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят - мразя аз.

Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.

Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.

И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.

Аз мразя - и манежи, и арени -
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак.


Превод от руски: Румен Леонидов