понеделник, 8 февруари 2010 г.

Less is more




В обществото и времето, в които живеем, по всяко време и навсякъде сме обстрелвани с реклами и продукти. Като се започне от модната индустрия, която всеки сезон налага тенденции, форми и цветове, и насажда вина у всеки, който не си купи 4 чифта обувки, 6 ризи и 3 панталона на сезон, и се стигне до високите технологии, които все по-често ни предлагат най-нови модели телефони, компютри, коли, които, ако не си закупим веднага, ни карат да се чувстваме с два века изостанали от времето ни. Всичко това ни кара да направим и невъзможното, за да имаме пет кредитни карти "на червено" и на всяка цена да бъдем в най-новия бар в София, отпивайки шампанско за 500лв. и похапвайки хайвер за още толкова, или небрежно да извадим най-новия телефон, закупен на лизинг за 2 години, и да го поставим на масата до въпросното шампанско, за да ни видят, че сме "в час".
Цената ни моментално се покачва и ние се чувстваме победителите на вечерта.

За щастие на малцината останали незасегнати от крайно заразния вирус на свръхконсумацията минимализът като тенденция намира здрава почва, където да пусне корени. Миризмата на прясно опечен хляб, вкусът на студената изворна вода, нежната ласка на ленените чаршафи, лятната омара, издигаща се като воал над планината, птичият скандал над утринна росна ливада... Минимализмът и връщането към природата заемат важно място в делника на все повече хора и заедно с грижата за опазването на околната среда изместват фокуса към това, което остава скрито под последната модна приумица, над 15 сантиметровите платформи или зад силиконово-ботоксово-хиалуроновата маска. Все повече хора се обръщат навътре, към онова клъбце, което религиите наричат душа, енергия, а психолозите Аз. Това е групата на хората, които не се чувстват втора ръка, защото не притежават най-новото в огромни количества, а спокойно и ведро сред заобикалящия ги материализъм успяват да оценят дъждовния април в София и лазурния септември в Родопите, не се чувстват длъжни да почиват в петзвездни хотели, където да ги видят и оценят, а умеят да си разказват вицове и да се смеят истински с приятелите си.

3 коментара:

  1. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  2. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  3. Blagodaria ti, mila sestrichke, za hubavite dumi. Radvam se, che i ti obichash izkustvoto. Mnogo e prekrasno da imash takava sestra. Obicham te!

    ОтговорИзтриване